През 2025 г. социалните мрежи претърпяха дълбока трансформация, тъй като видеата, генерирани от изкуствен интелект, бързо започнаха да доминират платформи като YouTube, TikTok, Instagram и Facebook. Това взривно развитие на AI създадено видео съдържание разми границите между реалност и фикция повече отвсякога, коренно променяйки начина, по който потребителите взаимодействат с онлайн материалите и ги интерпретират. Съдържанието, произведено от изкуствен интелект, беше разнообразно – от забавни и сюрреалистични сцени, като фиктивни зайчета, скачащи на батут, до политически насочена пропаганда и изключително сложни дипфейкове на знаменитости. Технологичният напредък беше в основата на тази промяна. Водещи технологични компании — включително OpenAI със своя видео инструмент Sora, Google с Veo, Meta с MovieGen, ByteDance с CapCut и xAI с Grok — натискаха границите на технологиите за видеогенерация. Тези инструменти, интегрирани в популярни AI платформи като ChatGPT, Gemini и Meta AI, позволиха на обикновените потребители без специализирана експертиза да създават впечатляващо реалистични и ангажиращи видеа само с няколко клика. Тази демократизация на видеопроизводството доведе до огромен поток от AI-създадено видео, залял социалните мрежи по цял свят. Големият обем от AI съдържание оказа дълбоко влияние върху възприятията и моделите на взаимодействие на потребителите. Въпреки че много видеа бяха открито изкуствени, те пленяваха аудиторията чрез развлекателна стойност, емоционално въздействие или провокативни теми. Смесването на визуално въздействащо съдържание и алгоритмично насочване позволи на рекламодателите ефективно да използват AI видеа, което генерира значителни приходи за социалните платформи. Все пак, бързият растеж на AI-създадените видеа предизвика controverия и опасения. Екологични еколози подчертаха големия разход на енергия и въглеродния отпечатък, свързани с производството на огромни обеми видео съдържание чрез сложни AI модели.

Освен това, алгоритмите, отговорни за създаването и разпространението на този материал, бяха критикувани за въздействието им върху обществените дискусии, понякога усилвайки дезинформацията и разединителната пропаганда. Особено ясно това беше видимо в политически чувствителни области, включително видеа с участието на бившия президент Доналд Тръмп или расистки материали, циркулиращи в страни като Франция. Учени и експерти предупредиха за по-широките социални последствия от тази тенденция. Повсеместната употреба на AI-съдържание за разпространение на изкривени наративи или „алтернативни факти“ представлява сериозна заплаха за споделяните разбирания на реалността в обществото. Тази масова дезинформация подкопава основите на истината и отчетността, критични за демократичните системи. Освен това, ролята на социалните мрежи и технологичните компании в предотвратяването на вреди и спазването на етичните норми става централен въпрос в дебата сред политици и гражданското общество. В заключение, повишението на AI-създаденото видео съдържание през 2025 г. беше повратна точка в историята на социалните мрежи. Докато тази технология разшири възможностите за творчество и забавлява милиони, тя също така въведе сериозни предизвикателства– относно екологичния удар, разпространението на дезинформацията и социалното доверие. Решаването на тези сложни въпроси изисква съгласувани усилия между разработчици на технологии, оператори на платформи, регулатори и потребители с цел балансиране между иновации, интегритет и устойчивост. Докато AI продължава да се развива, дискусиите за неговите ефекти върху медиите, политиката и културата стават все по-належащи и значими.