През последните години градските центрове по целия свят все повече използват системи за видеонаблюдение, захранвани от изкуствен интелект (ИИ), за подобряване на обществената сигурност. Тези напреднали технологии се внедряват в обществени пространства с цел мониторинг на дейности в реално време, като се стремят да идентифицират потенциални заплахи преди те да ескалират в вредни инциденти. ИИ-управляваното наблюдение е значителен напредък спрямо традиционните методи, тъй като позволява функции като откриване на необичайно поведение, разпознаване на лица и прогнозна анализ на криминални дейности. Главното предимство на тези системи е тяхната способност да анализират бързо и ефективно огромни обеми видеоматериали. За разлика от човешките оператори, които могат да изпитат умора и са ограничени в обработката на множество видеопотоци, алгоритмите за ИИ непрекъснато сканират и оценяват съдържанието без прекъсване. Чрез усъвършенствано разпознаване на модели те откриват поведенчески отклонения, които могат да индикират криминални намерения — като квартиранство в ограничени зони, внезапни групови събирания или действия, нетипични за дадено място. Ранното откриване позволява на органите на реда да реагират бързо, което може да предотврати престъпления или тяхното развитие. Разпознаването на лица е още една ключова функция на много решения за ИИ наблюдение. Тази технология сравнява лица, заснети с камера, с бази данни на известни престъпници или лица на интерес, улеснявайки по-бързата идентификация и арест. В някои градове интеграцията с правоохранителните бази данни улеснява издаването на предупредителни сигнали и разполагането на екипи в режим на готовност, значително подобрявайки ефективността на полицейските действия в райони, използващи тази технология. Прогнозната аналитика разширява възможностите на ИИ за наблюдение чрез анализ на исторически данни и поведенчески тенденции с цел прогнозиране на потенциална криминална активност. Органите могат стратегически да насочват ресурси към високорискови места или времена, като предприемат проактивен подход за намаляване на престъпността и повишаване на сигурността на обществото чрез превенция, а не реагиране. Въпреки тези ползи, широко разпространената употреба на ИИ-засилено видеонаблюдение предизвика дебати относно личната неприкосновеност и гражданските свободи.

Критиците предупреждават, че глобалният мониторинг нарушава правото на лична неприкосновеност в публичните пространства и повдига въпроси за прекомерната намеса на държавата, неправомерното използване на данни и загубата на анонимност. Технологията за разпознаване на лица, особено, има забележими пристрастия — често неправилно идентифицира хора на цветна кожа или социално маргинализирани групи, водейки до фалшиви положителни резултати, които могат да причинят неправилни подозрения или задържания, и да разрушат доверието в системата. Съхранението и управлението на данните също представят предизвикателства; защитата на чувствителната информация от неоторизиран достъп или пробиви е от съществено значение. Гарантирането, че наблюдението съответства на законовите и човешките стандарти, е ключово за балансиране между повишената сигурност и личните свободи. В отговор на тези проблеми някои градове започнаха публични консултации и включване на експерти в разработването на регулаторни рамки за използването на ИИ в обществената безопасност. Такива мерки включват ограничаване на наблюдението до високорискови зони, въвеждане на строги ограничения за запазване на данни и създаване на независими органи за надзор, които да следят за съвместимост и да разглеждат жалби. Прозрачността относно възможностите и ограниченията на технологията е също важна за изграждане на обществено доверие. В заключение, видеонаблюдението, захранвано с ИИ, предоставя трансформативни инструменти за градската сигурност, позволявайки наблюдение в реално време и превенция на престъпността безпрецедентни досега. Макар и обещаващо за подобряване на ефективността на правоохранителните органи и обществената безопасност, то поставя сложни етични и правни въпроси. Постигне ли се правилният баланс, той ще изисква продължителен диалог между политици, правоохранителни органи, технологични доставчици, граждански организации и обществото. Внимателното регулиране и надзор са необходими, за да се реализират ползите от ИИ-наблюдението без компрометиране на основните права и свободи.