През последните години градовете по света все по-често интегрират изкуствен интелект (ИИ) в системите за видеонаблюдение с цел подобряване на мониторинга на публичните пространства. Тези напреднали системи използват сложни алгоритми за машинно обучение, които анализират живи видеозаписи в реално време с цел по-ефективно откриване на съмнително поведение и заплахи за сигурността, отколкото традиционните методи. Тази тенденция съответства на по-широкия тренд за прилагане на водещи технологии за подобряване на градската безопасност, като се справя с предизвикателствата на управлението на големи и сложни групи от хора, където своевременното откриване на инциденти е от съществено значение за предотвратяване на престъпления и защита на обществото. Системите за видеонаблюдение с ИИ могат едновременно да обработват огромни потоци данни от множество камери, маркирайки необичайни дейности за бърза реакция на органите на реда. Голямо предимство на видеонаблюдението с ИИ е неговата способност да намалява човешките грешки и забавяния, характерни за ръчното наблюдение. Човешките оператори могат да уморят или да пропуснат важни събития, докато алгоритмите за ИИ предоставят непрекъсната, безразсъдна наблюдателност. Тази постоянна анализата спомага за по-бързи реакции, които могат да спасят животи при извънредни ситуации като терористични атаки, насилствени престъпления или спешни интервенции. Освен това, видеонаблюдението с ИИ предлага мащабируемост и адаптивност: с разрастване на мониторинговата инфраструктура градовете могат да обновяват и обучават системите за разпознаване на нови заплахи. Функциите като лицево разпознаване, откриване на обекти и поведенствен анализ допълнително подобряват техните възможности да идентифицират заподозрени или съмнителни предмети в обществени пространства. Въпреки тези ползи, използването на ИИ за видеонаблюдение повдига сериозни етични иPrivacy concerns.

Защитниците на личният живот предупреждават, че навсякъде разпространеното ИИ наблюдение може да доведе до масово следене, нарушавайки правата на индивидите на лична неприкосновеност и свобода чрез непрекъснато събиране на данни и подробен профилиране без съгласие. Критиците също така отбелязват потенциални злоупотреби, включително дискриминационна насоченост към определени демографски групи заради пристрастни алгоритми или злоупотреба с технологиите за лицево разпознаване. Липсата на прозрачност и отчетност в някои реализации засилва притесненията, тъй като гражданите често остават в неведение за обхвата на наблюдението и начина, по който се съхраняват и използват данните. В отговор, експерти и организации на гражданското общество настояват за ясни регулаторни рамки и силен контрол за гарантиране, че видеонаблюдението с ИИ уважава човешките права и етичните стандарти. Мерките включват ограничаване на събирането на данни, осигуряване на сигурност при съхраняването им, прозрачност относно използването на ИИ и осигуряване на публичен вход и механизми за коригиране при злоупотреби. Някои градове вече въвеждат такива защитни мерки — анонимизиране на данните, ограничаване на достъпа до чувствителна информация и регулярни проверки за справедливост и точност на ИИ системите — като същевременно подчертават важността на общественото участие за баланс между технологичните предимства и защитата на основните свободи. Докато градовете продължават да интегрират ИИ в системите за обществена безопасност, тези технологии обещават голям потенциал за трансформация на сигурността. Въпреки това, успехът им зависи не само от техническата ефективност, но и от етичните съображения, правната рамка и общественият доверие. Постоянните изследвания, прозрачната администрация и информираното обществено обсъждане ще бъдат ключови за бъдещето на отговорното използване на видео наблюдение с ИИ по света.