Съвсем наскорошното интервю на журналиста Джим Акуоста с дигитален двойник на Хоакин Оливер, жертва на масовото убийство в Паркланд през 2018 година, предизвика сложен етичен дебат относно използването на аватари, създадени от изкуствен интелект, на починали хора. Хоакин Оливер, един от 17-те жертви на трагичната стрелба в гимназията Марджъри Стонман Дъглас във Флорида, стана символ за контрол върху оръжията и защита на социалната справедливост. Дигиталният двойник, създаден с помощта на AI от наличните данни, имитиращ речта и външния му вид, цели да свърже миналото и настоящето, като възкреси неговата личност с помощта на технология. Докато интервюто на Акуоста се стремеше да покаже продължаващите последици от насилието с оръжие, то повдигна сериозни въпроси за етичните му аспекти. Критиците твърдят, че възстановяването на починали хора чрез AI рискува да ги търгува като стока, като нарушава тяхното достойнство и лична неприкосновеност, тъй като те не могат да дадат съгласие за такива представяния. От друга страна, привържениците посочват, че дигиталните аватари предлагат нова форма на памет и образование, служейки като мощни инструменти за защита на каузи, които могат да повишат осведомеността и да създадат емоционална връзка със съдбите на жертвите, потенциално вдъхновявайки по-силна обществена активност. В ядрото на дебата стоят въпросите за съгласие, точност на представянето и въздействието върху оцелелите семейства. Хоакин Оливер не е дал съгласието си за използването на образа си, което повдига въпроси за това кой има право да одобри такива възкресения — семейството, наследниците или други. Автентичността на изображението също е под въпрос, тъй като изкуственият интелект може да опрости или изкриви личността и мислите на възкресените. Семействата често изживяват сложна скръб, и дигиталният заместник може както да им помогне в процеса на справяне, така и да задълбочи травмата.

Някои близки възприемат аватарите като натрапчиви или непочтителни, превръщайки частните спомени в публично зрелище или политически инструмент, докато други намират утеха във факта, че историята на техните близки достига до по-широка аудитория и продължава да вдъхновява промяна. Извън индивидуалните случаи, AI-аватарите повдигат по-широки обществени въпроси за ролята на технологиите в процесите на траур и опазване на историческата памет. Традиционното отбелязване чрез снимки, видеозаписи, истории и паметници се променя, тъй като AI позволява създаването на реалистични, интерактивни представи. Тази промяна изисква внимателен етичен подход и разработването на ясни насоки за това кога и как трябва да се използва AI за възкресяване на починали хора, като се уважава техният волеизявване, правата на семействата и общественото въздействие. Експертите по биоетика, дигитални хуманитарни науки и право подчертават, че без подходящи рамки може да възникне експлоатация и вреда под предлог на иновация. Този спор акцентира върху конфликта между това, което технологиите могат да направят, и това, което трябва да направят. Само фактът, че изкуственият интелект позволява възкресения, не означава, че те трябва да продължават без размисъл. Казусът с дигиталния двойник на Хоакин Оливер илюстрира спешната необходимост от диалог сред общностите, етиците и политиците, за да се гарантира уважителното и смислено използване на AI в дълбоко емоционални човешки контексти. В обобщение, интервюто на Акуоста с аватара на Хоакин Оливер постави важен повод за дискусии за пресечната точка между технологиите, паметта и етиката. Докато изкуственият интелект напредва, обществото трябва да определи уважителни граници за дигиталното възкресяване на починалите, като балансира иновациите с емпатия и уважение, за да гарантира, че технологичният напредък почита, а не подриват човешкото достойнство.