През октомври 2025 г. , по време на широкоразпространените протести „Без крале“, противопоставящи се на политиките и действията на втория мандат на Тръмп, избухна спорен инцидент, който привлече сериозно обществено внимание и медийни реакции. Президент Доналд Тръмп публикува в социалната си мрежа Truth Social видеоклип, генериран с изкуствен интелект, който бързо се превърна в център на дискусия в политическите и социалните кръгове. Видеото показва впечатляващ и провокативен образ на самия Тръмп: той носеше корона, символизираща монархическата власт, докато летеше на изтребител, с надпис „King Trump“. Самолетът прелиташе над градска зона и над тълпа протестиращи. Видеоът придоби спорен характер, като показа течност, наподобяваща изпражнения, която била пусната от самолета върху тълпата долу. Сред мишените беше либералният инфлуенсър Харри Сисън, който беше ясно разпознаваем в сцената. Допълнително, за да засили драматичния и бунтовнически тон, саундтракът включваше емблематичната песен "Danger Zone" на Кени Логинс, известна със своята асоциация с високоускорени, адреналинови ситуации. Смесицата от ярките образи и енергичната музика придадоха на видеото сензационна и провокативна природа, която бързо привлича вниманието на обществеността и медиите. Въпреки това, реакциите бяха предимно отрицателни.

Мнозина смятаха видеото за неподходящо, непрофесионално и дълбоко обидно, особено предвид напрегнатия социален и политически контекст на продължаващите протести. Един от видните критици беше лидерът на опозицията в Камарата на представителите Хаким Джофриес, който публично осъди видеото. Той определи съдържанието като непристойно за вече съществуващ президент и изрази тревога за въздействието му върху националния дискурс и достойнството на президентството. Кени Логинс, чието парче беше използвано без разрешение, също изказа възмущение и разочарование от неправомерната употреба на музиката му в така чувствителен и противоречив контекст. Неговата реакция подчерта по-широки проблеми, свързани с правата върху интелектуалната собственост и етичните аспекти на преупотребата на артистични произведения в политическо съдържание без съгласие. За разлика от това, говорителят Майк Джонсън защити действията на президента Тръмп, като представи видеото като сатира или политически шега, предназначена да „прави точка“ и не да обижда или провокира. Той подчерта важността да се интерпретира видеото в рамките на политическото изразяване и изтъкна ролята на сатирата в демократичния дебат. Този инцидент подчертава все по-сложния и противоречив сблъсък между технологиите, политиката и медиите в съвременното американско общество. Използването на изкуствен интелект за създаване на политически заредено съдържание поставя важни въпроси относно отговорността на публичните фигури и потенциалните последици при използването на новите дигитални технологии за формиране на обществено мнение и политически дискурси. Докато диалогът продължава, видеото остава силен пример за предизвикателствата и възможностите, които новите медийни форми предоставят в политическата комуникация. Този инцидент провокира размисъл за границите на политическото изразяване, влиянието на социалните мрежи и еволюцията на публичния дискурс в дигиталната ера.