Бързото развитие на хиперреалистичното съдържание, генерирано от изкуствен интелект (ИИ), поражда сериозни опасения относно неговия потенциал да ерозира общественото доверие в автентични видеа и работата на истински създатели. С нарастването на технологиите за ИИ, разликата между реалните и синтетичните медии става все по-неясна, което затруднява зрителите да различават истинските кадри от изкуствените фалшификации, създадени от ИИ. Главен проблем, произтичащ от тази тенденция, е нейното въздействие върху алгоритмите за препоръки, използвани от различни дигитални платформи. Те следят взаимодействията и предпочитанията на потребителите, за да им предлагат съдържание, съобразено с интересите им. Въпреки това, с разпространението на синтетичното съдържание, тези системи неволно насърчават все повече видеа, създадени от ИИ. Това създава обратна връзка, при която потребителите срещат все повече синтетични медии въз основа на тяхната ангажираност, което допринася за нормализиране и по-нататъшно внедряване на съдържание, произведено от ИИ, в техните навици за гледане. Тази тенденция не само подкопава доверието в истинските видеа, но и заплашва доходите на легитимните създатели, които разчитат на оригиналността и надеждността на работата си. Докато аудиторията става все по-скептична относно автентичността на гледаните видеа, креативността и усилията на истинските творци рискуват да бъдат засенчени от синтетични алтернативи. Експерти в областта на цифровите медии и ИИ, включително Карраско, осъзнават нарастващите предизвикателства, които поставя все по-реалистичното генериране на видеа от ИИ. Технологиите за създаване на тези синтетични видеа се развиват бързо, като правят тяхното разпознаване все по-трудно дори за опитни специалисти, въоръжени със специализирани инструменти и знания. Това изисква разработването на по-ефективни методи за откриване и установяване на строги стандарти за верификация, с цел запазване на целостта на визуалното съдържание. Освен това, разпространението на такова хиперреалистично съдържание има по-широки_societal_bon_последствия.

То подхранва дезинформацията, пропагандата и манипулациите, като позволява създаването на убедителни фалшиви видеа, които биха могли да измамят зрителите. Това увеличава тревогите относно намаляването на доверието към медиите и потенциалните негативни ефекти върху обществените дискусии, демокрацията и социалната коhezия. За справяне с тези проблеми е необходим цялостен подход, включващ технологични иновации, политики и образователни инициативи. Разработчиците на ИИ инструменти трябва да интегрират етични принципи и прозрачност в системите си, за да гарантират, че синтетичното съдържание е ясно означено и разпознаваемо като изкуствено. Законодателите трябва да приемат регулации, които възпират злоупотребите с ИИ-генерирано съдържание, като същевременно насърчават положителни и креативни приложения. Кампании за обществено осведомяване могат да подобрят медийната грамотност и да дадат възможност на аудиторията да оцени критично автентичността на видеата, които гледа. Непрекъснатият напредък на видеата, създадени от ИИ, подчертава спешната необходимост от сътрудничество между индустриите, академичните среди и правителствата за разработване на решения, които да запазят целостта и надеждността на дигиталните медии. Без такива усилия линията между реалност и измислица може все по-силно да се размива, което има значителни последици за начина, по който обществото потребява и интерпретира визуалната информация. В обобщение, въпреки че хиперреалистичното съдържание, създадено от ИИ, предоставя вълнуващи възможности за творчество и иновации, неговото бързо разпространение крие сериозни рискове за общественото доверие и екосистемата на истинските създатели. Докато технологиите непрекъснато се усъвършенстват и подобряват реализма си, предизвикателствата по отношение на разпознаването и проверката ще се увеличават, подчертавайки жизненоважната важност на предварителните мерки за запазване на автентичността на видео съдържанието в дигиталната ера.