Напредъкът на технологиите улеснява създаването и копирането на творчески произведения, което поражда опасения относно правата върху интелектуалната собственост (ИС). Генеративните AI системи, макар и да не създават съдържание от нулата, генерират нови изходни данни чрез колаж и рекомбинация на тренировъчни данни. Проблемът възниква, когато тези данни включват защитени с авторски права материали, водещи до потенциални нарушения на ИС. Освен това, регенеративният стил на използване на данни често произвежда резултати, подобни на тренировъчните данни, като размазва границите между оригинални и възпроизведени творения. С развитието на възможностите на AI е необходим нюансиран подход към законите за ИС, за да се справим с тези усложнения. Самият концепт на интелектуалната собственост е предизвикан, тъй като AI размазва границите между човешкото и машинното творчество.

Световните организации за интелектуална собственост са колебливи да предоставят защита на ИС за произведения, създадени от AI, изисквайки повече човешко участие. Въпреки това, тъй като AI става неразделна част от ежедневните дейности, става все по-трудно да се разграничат човешкият принос от машинно-генерираните резултати. Бъдещето поставя въпроси относно значимостта на ИС и дали тя ще стане остаряла в свят, изпълнен с AI-генерирани резултати. Намерението на балансиран и задълбочен подход, който да уважава съществуващите права на ИС, докато същевременно се насърчава иновацията, е от съществено значение. Еволюцията на значението на интелектуалната собственост все още е в ранни етапи.