Наскоро възникна спор относно специална функция, наречена „Топлинен индекс“, леко лятно ръководство, публикувано като 50-страничен допълнение в широко четените вестници — Chicago Sun-Times и The Philadelphia Inquirer — които се syndicated от King Features. Целта му беше да предлага увлекателно, информативно съдържание за лятото, но бе установено, че съдържа множество фактически грешки поради използването на изкуствен интелект (ИИ) при създаването му. Функцията включваше елементи като препоръки за книги и забележителни цитати, много от които бяха фалшиви или неправилно приписани. Разследвания разкриха, че някои цитати са фалшиво отдадени на несъществуващи експерти, включително предполагаем професор от Корнел, който изобщо не съществуваше. Освен това, реални лица бяха представени погрешно с невярна информация за връзките им, например неправилни съотнесености с национален парк. Фрийланс писателят Марко Бускаля, който допринесе за допълнението, призна, че е използвал ChatGPT, модел за автоматичен език, за да генерира части от съдържанието, но призна, че не е проверил подробно фактите на AI- създадените материали преди подаването им. Тази необоснована зависимост от ИИ доведе до публикуването на подвеждаща и фалшива информация. Грешното съдържание премина през няколко редакторски етапа без да бъде открито, което подчертава сериозни пропуски в процеса на преглед. И двата вестника публично осъдиха грешките, като подчертаха, че използването на съдържание, генератирано от AI, по начин, който нарушава редакционните стандарти, е недопустимо. Те потвърдиха ангажимента си към надеждната журналистика и поеха отговорност за пропуска. Инцидентът поставя по-широки въпроси за предизвикателствата пред местната журналистика, която е в процес на отслабване заради намаляване на бюджета и недостиг на персонал.

В такива напрегнати условия понякога производството на големи обеми съдържание бързо взема предимство пред внимателната фактологична проверка. Инструментите с изкуствен интелект, обещаващи удобство и ефективност, са изкушаващи, но крият рискове, както се вижда тук. Случаят с „Топлинния индекс“ служи като предупреждение за капаните при неправилна употреба на ИИ в медиите. Въпреки че ИИ може да подобри производителността, без подходящ надзор той може да разпространява неточно, нискокачествено съдържание, което подкопава общественото доверие и стимулира дезинформацията. Екипи за медийна етика и журналисти подчертават необходимостта от строги редакционни контролни механизми и строгата проверка на фактите, особено с възхода на автоматизираното създаване на съдържание. Балансирането между технологичния напредък и журналистическата етика е от съществено значение за изпълнение на мисията на новинарските издания за вярна и надеждна информация. В бъдеще новинарските организации, фрийлансърите и синдиците като King Features са призовани да установят ясни насоки за съдържанието, генерирано от ИИ, да засилят редакторския контрол и да осигурят цялостно обучение, за да предотвратят подобни случаи. Освен това, медиагубачите трябва да останат бдителни и критични, тъй като границите между съдържанието създадено от човека и машината се заличават. Обобщено, случката с „Топлинния индекс“ подчертава еволюцията на медийната среда, в която изкуственият интелект играе все по-важна роля. Тя акцентира върху значението на отговорното използване на технологиите, като същевременно се запазват основните журналистически ценности — истина, точност и отговорност. Защитавайки доверието към новините, е от съществено значение за информираното обществено мнение и здравата демокрация.