Практиките за одит на компаниите, управляващи казначейството с биткойни, напоследък са подложени на сериозно внимание, разкривайки сериозни проблеми с прозрачността и проверката в този бързо развиващ се сектор. Ново публикувана критика подчертава непрозрачния характер на тези одити, като хумористично ги сравнява с фиктивна схема, свързана с казначейство, използващо една паундова монета. Този аналог разкрива рискове от надценяване на активи, объркване и дори заблуда, които могат да възникнат, когато одитите липсват от стандартност и прозрачност. Традиционните финансови одити използват установени методи за проверка на активи като пари в брой или ценни книжа. Одиторите обикновено потвърждават салдата по банковите сметки чрез изявления и лесно съгласуват транзакции. Въпреки това, криптовалутата – особено биткойните, държани от казначейства – нарушиха тези конвенционални техники. Техники като недекларирани адреси на портфейли, зависимост от трети страни-кастодии, непрозрачно обещаване или ре-хипотекиране и припокриващи се претенции за собственост затрудняват одиторите при валидирането на криптохолдинги. За разлика от ясните процедури за одит на пари в брой, одитите на криптовалути варират значително между фирмите. Тази вариабилност произтича от липсата на стандартизиран рамков одит за криптоактивите и ограниченото глобално регулаторно наблюдение. В резултат, строгостта на одитите варира от пълна проверка до минимални или повърхностни проверки. Сред големите публично търгувани держатели на биткойни е MicroStrategy, която използва утвърдени одитори като KPMG. Тези одитори прилагат прецизни verification процеси, съобразени с уникалните предизвикателства на криптоактивите, с цел запазване на доверието на инвеститорите и регулаторите.

За разлика от тях, компании като Metaplanet, Cleanspark и Semler Scientific показват различни нива на разкриване и прозрачност в одитните им процеси, което отразява фрагментирания сектор. Много малки или международни фирми, управляващи казначейства с биткойни, предоставят малко информация за своите одитни методи. Тази липса на прозрачност повдига въпроси относно здравината на проверката на активите и скритите рискове. Без ясна представа за процедурите по одит става трудно на инвеститорите и заинтересованите страни да оценят коректно финансовото състояние и реалните биткойн холдинги на тези компании. Липсата на единен стандарт за одит на криптовалутните активи усложнява тези проблеми още повече. Текущите регулаторни рамки изостават от бързото развитие на дигиталните активи, създавайки пропуски, в които може да останат недотам легитимни или заблуждаващи действия, незабелязани от текущите механизми за контрол. Това недоимък заплашва целостта на пазара и може да затрудни по-широкото институционално приемане на криптовалутите като казначейски активи. В сатирична, но илюстративна заключителна част, критиката предлага фиктивна Sterling Treasury Company, която работи като пирамида и едновременно предлага напълно прозрачна отчетност. Това иронично предложение подчертава парадокса в сектора: проповядването на „Не вярвай, проверявай“, докато често функционира в среди, които са далеч от проверяемост. То акцентира върху спешната нужда от подобряване на прозрачността, стандартизацията и регулаторния контрол, за да се съчетаят идеалите на блокчейна с реалните предизвикателства при одита. Докато компаниите, управляващи казначейство с биткойни, стават все по-видни и оказват влияние върху корпоративните баланси, заинтересованите страни трябва да настояват за по-строги практики за одит, които гарантират истинска проверка на активите. Докато тези подобрения не настъпят, преобладаващата мъгла и липсата на прозрачност рискуват да скрият финансовите истини, поставяйки под заплаха както инвеститорите, така и цялата финансова екосистема.