Централните банки по света активно изследват потенциала на блокчейн технологията за създаване на цифрови валути, като това е ключов етап към модернизирането на глобалните финансови системи. Тази тенденция подчертава все по-голямото признание за трансформативните ефекти, които цифровите валути могат да имат върху традиционните парични рамки. Включването на блокчейн технологията в разработването на цифрови валути има за цел да повиши ефективността и сигурността на финансовите транзакции. Децентрализираният регистър на блокчейна предоставя прозрачна, устойчива на манипулации запис на транзакциите, което може значително да намали измамите и грешките. Чрез използването на тези технологични предимства централните банки се стремят да ускорят скоростта на транзакциите и да намалят разходите по плащанията. Към момента повечето централни банки остават в експериментална фаза при разработването на цифрови валути, наречени Облигации на централен банк (CBDC). Те представляват цифрови версии на fiat парите, издавани и контролирани от националните парични власти. За разлика от криптовалути като Биткойн, които работят върху децентрализирани мрежи без централно наблюдение, CBDC са централизирано управлявани, но използват блокчейн технология за подобряване на прозрачността и оперативната ефективност. Неколцина фактори стимулират движението към цифровите валути. Основна причина е необходимостта от адаптиране към бързата дигитализация на икономиката и нарастващото предпочитание към електронни плащания сред потребителите и бизнеса.

Освен това, цифровите валути предлагат регулирана, държавно гарантирана алтернатива на частните криптовалути и стабилкоини, което помага да се решат проблемите, свързани с тяхната растяща популярност. Освен това, цифровите валути биха могли да насърчат финансова приобщеност, като улеснят по-лесния достъп до банкови услуги за необслужвани или слабо обслужвани населения. Тъй като цифровите валути могат да се използват чрез смартфони и други цифрови устройства, те могат да помогнат за преодоляване на препятствия като ограничен брой физически банкови клонове или традиционна банкова инфраструктура. От макроикономическа перспектива, CBDC предоставят на централните банки нови инструменти за по-ефективно провеждане на паричната политика. Например, те могат да позволят директни стимулиращи плащания към гражданите, да осигурят мониторинг в реално време на паричните потоци и да подобрят управлението на системните рискове. Въпреки това, преходът към цифрови валути крие предизвикателства. Необходима е подробно разглеждане на въпросите за поверителност, киберсигурност и устойчивостта на системите за цифрови валути. Централните банки също трябва да вземат предвид как CBDC могат да повлияят върху търговските банки и по-широката финансова екосистема, тъй като те биха могли да променят динамиката на депозитите и заемите. Въпреки тези пречки, много централни банки и международни финансови организации продължават сътрудничеството при изследвания и пилотни проекти за оценка на възможностите и дизайна на цифрови валути. Значими инициативи включват проекта за цифровия юан в Китай, изследванията на Европейската централна банка върху цифровия евро и проучванията на Федералния резерв за цифровия долар. В обобщение, изследванията на централните банки върху цифрови валути базирани на блокчейн означават важна стъпка в еволюцията на парите. Макар и все още в експериментален етап, тези усилия имат потенциала да трансформират фундаментално начина, по който парите се емитират, управляват и използват глобално, откривайки нова ера на финансова иновация, която обещава по-голяма ефективност, приобщаване и сигурност в глобалните платежни системи.