Стратегическото разделение между САЩ и Китай по отношение на блокчейн В САЩ блокчейн обикновено се свързва предимно с криптовалути, като дебатите по политическите въпроси се фокусират върху защита на инвеститорите, регулаторни конфликти и сензационни истории с меме монети и пазарни сривове – което засенчва по-широките технологични обещания. За разлика от това, Китай забрани криптовалутите още през 2021 г. , но оттогава инвестира значителни държавни средства в блокчейн, като го интегрира като основен компонент в националната си дигитална и геополитическа стратегия. Този контрастиращ подход повдига въпроси във Вашингтон; депутатът Раџа Кришнамурти предупреждава, че систематичната инициатива на Китай за контрол върху блокчейн инфраструктурата може да даде на Комунистическата партия на Китай (КПК) безпрецедентно глобално влияние. Докато САЩ и Китай борят рамене в областта на изкуствения интелект и полупроводниците, Китай напредва рано и стратегически в основната инфраструктура на блокчейн, където американското участие остава сравнително ограничено. Тази увеличаваща се пропаст рискува да формира глобална цифрова архитектура, все повече определяна от китайски стандарти, модели за управление и стратегически интереси. Технологията на блокчейн е по същество разпределен регистър: сигурен, маркиран с времеви печати дигитален запис, споделен между участниците без централен орган. Макар най-известен с възможността си да поддържа децентрализирани криптовалути като Биткойн, полезността на блокчейн далеч надхвърля това. Например, в глобалните вериги за доставки – като компоненти за смартфони произведени в Тайван, ремонтирани във Виетнам и изпратени в САЩ – блокчейн може да обедини разпокъсаните, несъвместими системи, използвани от доставчици, фабрики, превозвачи, митници и търговци на дребно. Този споделен регистър позволява почти мигновена проверка на транзакциите, драстично намалявайки времето за обработка от седмици до часове и намалявайки операционните разходи с до 80%. Освен в логистиката, блокчейн обещава доверена, споделена инфраструктура в различни области. Той може да предостави непроменимо доказателство за произхода на продукти за потребителите, гарантирайки твърденията за източници и безопасност; да осигури директно и отчетно предоставяне на публични ползи и помощ в бедствени ситуации, минимизирайки злоупотребите; и да даде възможност на индивидите да притежават и контролират цифрови идентичности и данни, избягвайки големите технологични платформи. Според PwC икономическото въздействие на блокчейн може да нарасне от 66 милиарда долара в глобалния БВП през 2021 г. до 1, 76 трилиона долара до 2030 г. Националната стратегия и мобилизация на Китай за блокчейн Блокчейн променя онлайн операциите като възможност за изграждане на доверие, обмен на стойност и координация без централен посредник. Докато западните дебати все още се въртят около регулациите, Китай е ангажиран със стратегическо внедряване. През 2019 г. президентът Си Цзинпин подчерта „възползването от възможностите“ в блокчейн, като го определи като жизненоважен за „следващия кръг технологични иновации и индустриални трансформации“, и сигнализира амбицията на Китай да стане глобален „правиел“. Това поставя блокчейн като ключов фронт в по-широката стратегия на Китай за влияние върху глобалното управление на технологиите. Следващите години китайското ръководство бързо интегрира блокчейн в петгодишните планове №13 и №14, като го поставя като приоритет за национална инфраструктура. През януари 2024 г. Китай обяви рамкова стратегия за блокчейн на стойност 54, 5 милиарда долара, която очертава финансиране, цели и институционални роли за ускоряване на внедряването в цялата страна. Граждански органи като Министерството на науката и технологиите ръководят индустриалната стратегия, докато държавни гиганти в телекомуникациите (Китай Мобайл), финансите (Китайска обединена банка), и енергетиката (Държавната мрежа) интегрират блокчейн в ключовите си операции. Водещи технологични фирми като Alibaba, Tencent и Huawei разработват блокчейн платформи, съответстващи на националните приоритети за държавна и търговска употреба. Този цялостен подход се простира и към развитието на таланти: големи университети предлагат специализирани програми за блокчейн, а Центърът за иновации в технологията на блокчейн в Пекин цели да обучи над 500 000 специалисти. Местни инициативи като сертификационни програми за блокчейн в Шенжен, свързани с права за пребиваване (хукоу), допълнително насърчават внедряването. Студието за блокчейн на Китай е системно, а не експериментално. За разлика от напредъка в изкуствения интелект и 5G, който среща западни ограничения за износ и забрани, развитието на блокчейн инфраструктура е по-малко пречупвано и дава възможност на Китай да зададе глобални стандарти преди по-широко международно участие. През 2023 г. китайски организации са регистрирали над 90% от световните патенти, свързани с блокчейн, което подчертава доминиращия им напредък. Мрежата за услуги на блокчейн на Китай (BSN) В центъра на китайските амбиции за блокчейн стои държавно подкрепяната Мрежа за услуги на базата на блокчейн (BSN), стартирана през 2020 г. BSN предлага стандартизирана, нискобюджетна платформа за внедряване на блокчейн приложения по целия свят, функционирайки като „цифрова Път и пътя“. Управлявана от Red Date Technology и подкрепена от държавни организации като Центъра за информационни технологии, China Mobile и China UnionPay, мрежата се разраства допълнително: над 120 градски възела работят в цял Китай, докато международната версия BSN Spartan навлиза в Близкия изток, Африка и Югоизточна Азия. До началото на 2025 г.

възлите на BSN вече са в над 20 страни, поддържайки блокчейн базирани умни градове, търговски екосистеми и рамки за цифрови идентичности. Значението на BSN се крие не само в мащаба, но и в амбициите му. Главният изпълнителен директор на Red Date, Хе Ифан, си представя блокчейн като гръбнакът на всички информационни системи в рамките на десетилетия. Генералният секретар на проекта, Тан Мин, явно цели да изгради интернет инфраструктура, в която „Китай контролира правото на достъп до интернет“. BSN е израз на отличаващата се отклонение на Китай от западните идеи за децентрализация и анонимност в блокчейн. Той използва разрешителна система с ясни валидатори и управление, съгласувано с държавните интереси, като налага строги контролни механизми, включително задължителна регистрация с реална идентичност, съответствие със съдържание и правила за сигурност на държавно ниво, както и технически права да rollback-ва или спира транзакции. Тази стратегия противоречи на западните ценности за неизменяемост и устойчивост на цензура, като целта е да се възползва от ползите на блокчейн технологията, вкарвайки централизираното управление. Стратегическите последици от разширяването на BSN Глобалното разширяване на BSN дава основа за създаване на екосистема от блокчейн, съгласувана с техническите стандарти, управленските принципи и стратегическите интереси на Китай. Докато много държави развиват изолирани проекти, Китай предлага цялостен инфраструктурен стек с интегрирани инструменти за разработка и предварително зададени правила. Това не е просто експорт на технологии; това вгражда китайските норми и дългосрочна зависимост в дигиталната инфраструктура на други държави, напомняйки глобалната роля на Huawei в 5G мрежите. Първо, BSN предлага възможности за достъп до данни и оперативна информация. Макар възлите му в чужбина да функционират локално, операторите като Red Date Technology попадат под закрилата на законите за киберсигурност и национална разузнавателна дейност на Китай, което позволява на Пекин да изисква споделяне на данни за националната сигурност, пораждайки опасения за излагане на данни в платформите на BSN. Второ, BSN подкрепя инициативата „Китайски цифров път“ (Digital Silk Road), свързваща Пекин със световни партньори. Непосредствената зависимост от единен национален източник за основна инфраструктура създава рискове от залежност. Например, националната широколентова мрежа на Танзания е проектирана от китайска фирма да работи само с оборудване на Huawei, ограничавайки бъдещите възможности. Тази „задънена улица“ и намалената технологична суверенност създават уязвимости за страните, които интегрират дълбоко BSN, ако то стане глобалната дигитална гръбнак, каквато е визията на Китай. Трето, BSN улеснява износването на модела за цифрово управление с Китай, включително цензури и наблюдение. Китай активно насърчава тези възможности сред страните по „Пътя и пътя“ (Belt and Road), като провежда обучения за служители от държави като Мароко, Египет и Либия. Тези инициативи често предхождат приемането на репресивни закони за киберсигурност, базирани на китайските, което демонстрира наченки на увеличение на държавен контрол върху цифровите пространства чрез инфраструктурното внедряване. Китай също търси влияние върху глобалните стандарти за блокчейн. Неговите официални представители и фирми активно участват в организации като Международния телекомунікационен съюз и Международната организация за стандартизация. Предложение за блокчейн, ръководено от Tencent, стана първият блокчейн стандарт на ООН, свидетелство за растящото влияние на Китай. Дипломатически форуми представят BSN като част от модернизационну пакет, съчетаващ инфраструктура, обучения и управленчески шаблони. Това допринася за разделяне на глобалната дигитална екосистема, при която страните приемат китайски протоколи и съответстващото им дългосрочно геополитическо влияние. Блокчейн и финансовите амбиции на Китай Видението за блокчейн на Китай е тясно свързано с преобразуването на глобалните финанси и заобикалянето на западните контролни точки. Проектът mBridge е пример за това: платформа на базата на блокчейн, разработена съвместно от централните банки на Китай, Хонконг, ОАЕ, Тайланд и Саудитска Арабия, която дава възможност за директни разплащания чрез дигитални валути на централните банки (CBDC). Целта е да се избегнат традиционните кореспондентски банкови услуги и системата SWIFT, като се създадат алтернативни платежни пътища. Постигнатият напредък с минимално жизнеспособен продукт (MVP) е важна стъпка към създаването на алтернативна финансова инфраструктура, независима от западен надзор. Докато mBridge е насочен към трансграничните плащания, BSN може да внедри дигиталния юан (е-CNY) в вътрешната икономика. Тъй като в Китай забраняват независими криптовалути, блокчейн базираните услуги, включващи плащания като автоматичните сметки за комунални услуги, автоматично ще преминават към използването на еЦЯН, което улеснява разпространяването на дигиталния юан в екосистемата на блокчейн в Китай. Заедно, mBridge и интеграцията между BSN и еЦЯН представляват стратегия за изграждане на алтернативна финансова инфраструктура, устойчива на външни натоварвания и способна да проектира икономическо влияние на Китай. Макар и да не са в процес на бързо заместване на долара като глобална резерва, тази инфраструктура предоставя на Пекин мощни нови инструменти за икономическа държавна стратегия. Дигиталният бойкот на H&M в Китай през 2021 г. , след като търговецът цитира проблеми с трудовите условия в Xinjiang, илюстрира тази сила: H&M бързо беше изключен от ключови вътрешни дигитални платформи, което унищожи достъпа й до китайския пазар. Макар това да беше вътрешна реакция, подобна зависимост от BSN глобално може да даде на Китай подобна тежест на международната сцена чрез внедряване на контролни точки в базовата блокчейн архитектура, осигурявайки стратегическо влияние, независимо от доминацията на долара. Заключение Стратегията на Китай по отношение на блокчейн е цялостна, държавно ръководена дългосрочна кампания за изграждане на ключова дигитална инфраструктура за бъдещето. Докато западният фокус е върху регулацията на криптовалутите, Китай методично изгражда основните платформи, които ще осигурят бъдещата търговия, управление и обмен на стойност. За САЩ и техните съюзници е от съществено значение първо да разпознаят цялостния обхват, амбицията и системния характер на китайския подход към блокчейн технологията и след това да развият спешна координирана стратегия за противопоставяне, за да се справят с този нововъзникващ цифров пейзаж.