Тъй като изкуственият интелект е проникнал почти във всяка сфера на технологичния сектор, все повече се изкушавам да изследвам някои от по-интересните му приложения. Това нарастващо желание в крайна сметка ме накара да си построя настолен компютър, предназначен единствено за изкуствен интелект — за да експериментирам с приложения за vibe coding чисто за забавление. С скромен бюджет избрах процесор AMD Ryzen 5 2400G с тактова честота 3, 6 GHz, съчетан с графична карта Nvidia RTX 3090. Тази комбинация беше одобрена от други майстори на компютри онлайн като напълно подходяща за задачи свързани с изкуствен интелект, което ми даде увереност, че правя добро решение. И те бяха прави!Новият ми компютър се справя отлично с последното ми хоби, като ми позволява да си играя с създаването на прости приложения чрез DeepAgent. Въпреки това, сега след като поглеждам назад, разбирам, че допуснах сериозна грешка в избора си на компоненти — грешка, за която дълбоко съжалявам. Проблемът беше, и все още е, че построих компютър, предназначен за една конкретна употреба, която вече е остаряла в моето ежедневие. Построих тази конфигурация, без да осъзнавам, че нарушавам една от по-малко известните житейски правила: „Познай себе си“. Това значи две неща: първо, освен работните компютри, предназначени строго за работа, практически нямам шанс да посветя личните си устройства на една единствена цел — просто съм прекалено зает. Пример за това е телефонът ми — той едновременно служи като мобилен календар, хранилище за снимки от почивките и комуникационен център. Второ, пропуснах да обърна внимание на една черта от личността си, която понякога проявявам — склонността да се увличам по ново хоби за няколко месеца, след което рязко да изгубя интерес и да го захвърля.

Разбира се, трябваше да разбера, че изкуственият интелект е просто последната в поредицата от тези краткотрайни хобита, които скоро ще бъдат заменени от друго. Двете грешки нямаше да са толкова проблематични, ако бях избрал по-универсално хардуерно оборудване за моя AI компютър. Вместо това, избрах компоненти, които са сравнително базови — достатъчни за работа с големи езикови модели, но малко повече. Това стана ясно след дълъг час програмиране, когато реших да си почина и да пусна игра на Counter-Strike: Global Offensive. В този момент моят елегантен AI ПК, от който бях доста доволен до тогава, се превърна в досаден непослушен боклук. Въпреки че разполагах с приемлива графична карта, системата ми беше силно ограничена от процесора, и никакви настройки не можеха да оправят тази ситуация. Както при повечето геймъри, минималната допустима скорост беше 60 FPS, под която просто не можех да се наслаждавам на играта. Най-добрият fps, който успявах да постигна на този компютър — дори в игри с опростена, карикатурна графика — беше разочароващите 40 fps, което го правеше неподходящ за сериозни игри. Разбира се, можех да ъпгрейдна процесора към по-мощен модел, но имаше и други ограничения — като бавната 8 GB оперативна памет и захранване, което беше толкова слабичко, че едва издържаше да запали лампичките в кокошарника. Ако има морал в тази история, който бихте пожелали да чуете на семейния съвет в края на едно клиширано 90-те комедийно шоу, то той е следният: Не строете компютър за едно приложение. По-скоро започнете с по-качествен хардуер и изградете по-мощна, по-универсална машина, която да може да се справя с разнообразни задачи. Така ще спестите много грижи и вероятно и значителни пари. Без значение какво ще бъде следващото ви хоби — дали ще composing музика, VR игри или заснемане на таймлапс видеа с вашата котка — ще имате достатъчно мощна система, която да отговаря на вашите нужди!