На 12 май 2025 г. делегати от световните народи се събраха в централата на ООН в Ню Йорк, за да обсъдят ключов и спешен въпрос в съвременната война: регулирането на автономните системи за въоръжение, управлявани от изкуствен интелект. Тези усъвършенствани оръжия, способни да разпознават и атакуват цели без човешка намеса, увеличават своето разпространение в конфликти като Украйна и Газа, предизвиквайки дълбоки етични, правни и сигурностни дебати по цял свят. Въпреки бързия напредък и използването на тези оръжия с ИИ, международната общност все още липсва цялостни обвързващи споразумения за техния разпоред и управление. От 2014 г. насам дискусиите в рамките на Конвенцията за конвенционалните оръжия (ККО)—многостранен договор, който следи ограничаването или забраната на определени конвенционални оръжия—се явяват основната платформа за усилия за забрана или регулиране на напълно автономните оръжия. Въпреки това, усилията за създаване на юридически обвързващи стандарти чрез ККО се движат бавно, блокирани от противоположни национални интереси и въпроси на суверенитет. Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш подчертa спешността на този въпрос, поставяйки срок до 2026 г. за създаване на ясни и ефективни правила. Той призовава за ограничаване на неуправляемото разпространение и използване на автономните оръжия, предупреждавайки, че тяхната поява може значително да понижи прага за въоръжени конфликти и да увеличи риска от непредвидено ескалиране. Постигането на консенсус сред ключовите глобални сили остава голяма пречка.

Влиятелни страни като Съединените щати, Русия, Китай и Индия изразяват колебания по въпроса за одобряване на цялостен международен договор, който да ограничи техните военни възможности. Техните предпочитания са към формулиране на национални насоки и доброволни мерки, като се подчертава значението на суверенитета на държавите и стратегическите ползи от автономните технологии. Тази позиция получава критики от страна на защитници на човешките права, експерти по контрол над оръжията и граждански организации, които предупреждават, че без силни международни правни рамки светът рискува да се залюлее в неконтролиранта надпревара за разработки в областта на ИИ-оръжията. Доклади сочат, че в света се използват над 200 различни автономни оръжейни системи, с документирани сценарии на внедряване в последните конфликти, включително Русия, Украйна и Израел. Тези групи отбелязват, че без строг контрол такива оръжия могат да нарушат основни човешки права и международното хуманитарно право, като вземат съдбоносни решения без значима човешка намеса. Сесията на Общото събрание на ООН на 12 май бе исторически момент, тъй като за първи път събранието проведе официална среща единствено за обсъждане на сложните предизвикателства, поставени от автономните оръжия, управлявани от изкуствен интелект. Участниците изразиха надежда, че този високопоставен форум ще стимулира политическа воля и ще отвори пътя към обвързващи правни рамки преди следващите преговори по ККО, насрочени за септември. В очакване на тези разговори, светът се изправя пред трудната задача да балансира между технологичните иновации в областта на отбраната и критичната нужда да защити човечеството от потенциалните непредвидени последици от машини, вземащи решения за живот и смърт. Докато технологичният напредък се ускорява бързо, създаването на етични, правни и оперативни рамки трябва да върви паралелно, за да се предотврати нестабилност и да се поддържа международният мир и сигурност. Докато страните дискутират бъдещето на войната в сградите на ООН, светът наблюдава внимателно, разбирайки, че резултатите ще повлияят на характера на въоръжените конфликти за поколения напред. Напредъкът изисква по-голяма прозрачност, мултистраналово сътрудничество и споделен ангажимент за гарантиране, че изкуственият интелект ще служи като сила за мир, а не като причина за разрушение.