Възходът на изкуствения интелект въвежда сложен феномен, наречен „цифрово възкресение“, при който технологиите възстановяват образите, гласовете и поведението на починалите хора. Тази тенденция, която напоследък получава широко обществено внимание, повдига важни етични, психологически и обществени въпроси относно използването на ИИ за симулация на взаимодействия с изгубени близки. Интересът към темата се увеличи, когато Алексис Оханян, съосновател на Reddit, сподели вирусна анимация, генерирана от ИИ, на починалата му майка, която го прегръща, показвайки как технологията може живо да възроди присъствието на любим човек. Цифровото възкресение използва усъвършенствано машинно обучение, за да създаде реалистични аватари или интерактивни представяния, основани на снимки, аудио и текстове на починалите. Докато изглежда, че предлага утеха чрез преодоляване на границата с тези, които са си отишли, експертите предупреждават за субтилни рискове, които изискват внимателен анализ. От терапевтична гледна точка, ИИ може да подпомогне паметта и изцелението, симулирайки разговори и поведения, предоставяйки утеха по време на скръбта. Въпреки това, психолозите предупреждават, че това са изкуствени конструкции, които могат да изкривяват спомените. Експертите по памет Julia Shaw и Elizabeth Loftus предупреждават, че опитите, създадени от ИИ, биха могли да въвеждат фалшиви спомени — събития и взаимодействия, които никога не са се случвали — което представлява особена опасност за по-млади хора, все още формиращи своите когнитивни структури, и може да доведе до объркване и емоционално страдание. Невросциенти като Mary-Frances O’Connor позиционират това в контекста на дългогодишното човешко желание за връзка с мъртвите чрез ритуали и спомени. Въпреки това, непосредствената и потапяща природа на ИИ въвежда нови психологически динамики: възприятието за починалите като дигитално навсякъде присъстващи може да пречи на емоционалното затваряне, което е от съществено значение за здравословното скърбене. Вместо да приемат загубата, хората могат да се забъркат в цикли на повторно скърбене и привързаност, тъй като технологиите замъгляват границата между живота и смъртта. На обществения план, развитието на аватари, създадени от ИИ, може да трансформира културните нагласи към смъртта и помненето.

Зависимостта от полирани дигитални образи може да насърчи емоционалната уязвимост и да намали устойчивостта при среща със загубата. Предпочитането на идеализирани версии вместо приемане на пълната сложност на човешкия опит и смъртта може значително да повлияе на социалните норми относно скърбата и паметта. От етична гледна точка, цифровото възкресение поставя важни въпроси за съгласието, поверителността и достоинството на починалите. Въпроси като кой контролира тези дигитални представяния, как да се предотврати злоупотребата или експлоатацията и как технологията да уважава, а не да коммодитизира паметта на индивидите, са от съществено значение. В светлината на тези последствия, експертите призовават за внимателен, размислен подход при разработването на технологии за цифрово възкресение. Регулациите и насоките са важни за защита на емоционалното благополучие, запазване на интегритета на паметта и поддържане на етичните стандарти. Обществената осведоменост и диалог трябва да се развиват в съответствие с технологичния напредък, за да се гарантира, че ИИ подкрепя, а не подрива процесите на скръб и помнене. Кратко казано, въпреки че цифровото възкресение, базирано на ИИ, предоставя безпрецедентни възможности за връзка и изцеление след смъртта, то също носи сериозни предизвикателства. Балансирането между утехата, която може да даде, и рисковете от изкривяване на спомените, емоционална зависимост и етични проблеми изисква постоянно взаимодействие между технолози, психологи, етици и обществото. Внимателното навигиране в това ново поле е жизненоважно, за да се възползваме от ползите на ИИ, като същевременно уважава човешкото достойнство и благополучието на хората, които скърбят.