Посещението на президента Доналд Тръмп в Близкия изток наскоро отбеляза значителна промяна в американската политика относно експортa на напреднали чипове за изкуствен интелект (ИИ). Тази визита представлява прекъсване на предишните ограничения, предназначени да контролират разпространението на чувствителни технологии. По време на тура си Тръмп одобри големи споразумения за ИИ чипове с ключови държави от Персийския залив, особено с Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия. Тези сделки включваха широка сътрудничество между водещи американски технологични компании като Nvidia, AMD и OpenAI и техните съграждани от Залива. Тази промяна в политиката е част от по-широка стратегия на САЩ, която свързва достъпа до съвременна технология за ИИ чипове с всеобхватни търговски преговори. Този подход се различава от контрола върху износ, прилаган досега при администрации на президента Джо Байдън, който имаше за цел да блокира трансфера на чувствителни технологии към страни, свързвани с Китай. Чрез преработката на рамката, сегашната политика отваря врати на съюзнически държави от Залива да получават напреднали ИИ технологии в рамките на търговски споразумения, като по този начин укрепва икономическите и технологичните връзки. Конкретен резултат от този нов подход е обещанието на Саудитска Арабия да инвестира около 600 милиарда долара в САЩ. Тази голяма инвестиция подчертава дълбочината на икономическото ангажиране между САЩ и страните от Залива, произтичащо от наскорошните сделки. Освен това, различни компании, освен производителите на ИИ чипове, бързо се разрастват в региона.

Особено внимание заслужават фирми като Scale AI, Google и други големи технологични корпорации, които ускоряват своето присъствие в Близкия изток, привлечени от благоприятната бизнес среда и стратегическите възможности, които предлагат тези партньорства. Въпреки това, това смяна в политиката породи безпокойство сред експертите по национална сигурност. Критиците предупреждават, че широкият износ на напреднали ИИ чипове към държави от Залива може да застраши дългосрочното водещо място на САЩ в развитието на изкуствения интелект. Те се страхуват, че такава технология може ненадейно да укрепи авторитарни режими, някои от които имат връзки с Китай, потенциално позволявайки на вражески сили да придобият чувствителни възможности за ИИ. Противниците също така твърдят, че тази стратегия противоречи на дългогодишната политика „Америка първо“. Те се оплакват, че стимулирането на чуждестранната разработка на критични технологии за ИИ заплашва вътрешните иновации и намалява контрола на САЩ върху ключови технологични постижения. Това може да отслаби способността на Америка да формира бъдещето на ИИ и неговото прилагане. Конкретни опасения включват възможността за злоупотреба с изключително мощни модели за ИИ от чуждестранни правителства, които разполагат с тези технологии, което може да засегне области като наблюдение и кибероперации. Има и притеснения за нарастващите стратегически зависимости между САЩ и държавите от Залива, които биха могли да усложнят бъдещи икономически и външнополитически решения. В обобщение, визитата на президента Тръмп в Близкия изток предизвика значително преустройство в политиката за износ на технологии за ИИ в САЩ, като насочи към по-близко технологическо сътрудничество със страните от Залива, докато отпускане на предишните ограничения за износ. Въпреки че тази инициатива обещава значителни икономически инвестиции и укрепване на търговските отношения, тя едновременно повдига важни въпроси относно националната сигурност, технологичното доминиране и бъдещето на външната политика на САЩ. Развиващата се ситуация изисква внимателен надзор, тъй като балансът между икономическите ползи и защитата на технологичното лидерство остава деликатен в условията на все по-голяма глобална конкуренция.