Широкото недоразумение относно изкуствения интелект (ИИ), особено големите езикови модели (ГЕМ) като ChatGPT, има значителни последици, които изискват внимателен анализ. Въпреки че ИИ напредва бързо, популярното възприятие често неправилно представя тези системи, приписвайки им човешки подобна интелигентност, емоции или съзнание — заблуди, които в голяма степен се подхранват от корпоративния маркетинг. Тази статия разглежда произхода на такива недоразумения и техните дълбоки обществени последици. Исторически, новите технологии са срещали скептицизъм и недоразумения, модел, който продължава с ИИ, усложнен допълнително от начина, по който тези инструменти функционират и се представят. ГГМ нямат съзнание и истинско разбиране; те работят чрез статистични методи, които предсказват текстови модели въз основа на огромни масиви от данни. Тази ключова разлика често се потъпква в обществения диалог. Авторите Карън Хао, Емили М. Бендър и АлексХана критично разглеждат компаниите за ИИ, особено OpenAI, за антропоморфизацията на ИИ, с цел той да изглежда емоционално и интелектуално интерактивен. Докато този подход подпомага маркетинга, той заблуждава потребителите, по този начин убеждавайки ги, че ИИ притежава истинско разбиране или съзнание. Тези заблуди имат осезаеми психологически въздействия. Някои потребители развиват налудни вярвания за съзнанието или духовното значение на ИИ, което влияе негативно върху техните взаимоотношения. Емоционалните връзки, създадени с ИИ — независимо дали терапевтични или просто за забавление — отразяват сложната взаимовръзка между човешката психология и технологиите. Увеличаващата се роля на ИИ в традиционно човешки области като терапията, приятелството и запознанствата подчертава усилията на Силициевата долина да дигитализира социалните взаимодействия.

Макар че ИИ може да предоставя подкрепа и удобство, той рискува да замени автентичните човешки връзки с изкуствени заместители, което може да доведе до социална изолация и намалено благополучие. Освен това, развитието на ИИ силно зависи от човешкия труд, който често е пренебрегван — модериране на съдържание и подбиране на данни, често извършвани при неблагоприятни условия и с минимално възнаграждение. Тази експлоатация на труда повдига етични въпроси относно истинските разходи за напредъка на ИИ и корпоративната отговорност към работниците. Въпреки тези проблеми, общественото недоверие към ИИ остава силно, служейки като основа за подобряване на образованието за ИИ и отговорното му използване. По-голямата осведоменост може да насърчи по-информирано, критично разбиране, което да намали вредите. В крайна сметка статията призовава за реалистична и прозрачно ясна оценка на възможностите и ограниченията на ИИ. Признанието, че ГЕМ нямат истинско разбиране или емоции, е от решаващо значение за предотвратяване на вредни обществени последствия от неправомерното му използване. Чрез по-добро образование, прозрачна комуникация от страна на компаниите и етично развитие, обществото може да използва ползите от ИИ и в същото време да минимизира рисковете. В заключение, технологиите като ГЕМ са мощни, но по същността си статистически инструменти без съзнание или емоционално съзнание. Разпространената антропоморфизация и маркетинговите разкази създават опасни заблуди, които засягат човешката психология, социалните връзки и условията на труд. Насърчаването на точната представа и отговорното внедряване на ИИ помагат за навигация сред неговите сложности, максимизирайки ползите и намалявайки вредите. Постоянният диалог между специалисти, компании и обществеността трябва да подчертава прозрачността, етичността и образованието, за да гарантира, че ИИ служи най-добрите интереси на човечеството.