Brief news summary

Изкуственият интелект (AI) често има по-голямо въздействие върху човешките взаимоотношения, отколкото осъзнаваме, водейки до деперсонализация и невидима криза. Интеграцията на технологии в нашия живот натоварва работниците и поставя важни човешки връзки на риск, дори в терапевтични практики. Макар че социемоционалният AI се представя като решение, той не успява да оцени автентичността и значимостта на човешката връзка и труд. В резултат на това, работниците, включително терапевтите, се затрудняват да поддържат значими взаимоотношения под натиск и прекомерни натоварвания. Тази криза подчертава ролята на човешките връзки в насърчаването на благосъстоянието и обществената кохезия. За да се справим с това, е от съществено значение да се прилагат политики, които се справят с претоварването на работниците, намаляват зависимостта от анализи и защитават истинските човешки връзки. Социемоционалният AI трябва да бъде ясно дефиниран, с усилия за приоритет и запазване на човешките връзки, предлагайки на хората усещане за цел, достойнство и принадлежност. Тези рискове отиват отвъд индивидуалното и въздействат на нашата социална тъкан и колективния успех.